В предходния пост „Ръкостискане и бизнес комуникация” бяха описани основните правила и основните грешки при ръкостискане от гледна точка на невербалната комуникация. В настоящата публикация ще бъдат разгледани някои по-конкретни тактики и трикове за употреба на ръкостискането.
Може би най-същественото правило при заниманията с етикет и протокол, невербална комуникация, езикът на тялото и т.н. е да се възприеме много насериозно казването, че: правилата е добре да се знаят, за да могат да се нарушават. Идеално обученият и спазващ всички правила на етикецията човек би бил лишен от жестове и изразителност – съществува и такъв термин: „каменно лице”. Наистина официалната комуникация (officium = длъжност) е контрапункт на личната комуникация, но това не означава личното да бъде напълно заличено в маската на длъжността, а напротив: длъжността трябва да бъде персонифицирана, т.е. оживотворена през личната харизма. Правилното комбиниране на „длъжност” и „личност” образува разбирането за „лидерство”. В съвременната бизнес комуникация все повече се акцентира върху това, че лидерството е качество, което трябва да е присъщо на всички работници. Разделението „управляващ лидер” – „безлична работна маса” (въпреки, че продължава да съществува) е вече понятие на миналото.
И така, съществено за правилното ръкостискане не е единствено познаването на правилата, а по-скоро съзнателната употребата на нарушенията. Съзнателна употреба, която се прави през личния имидж, но и през особеностите на характера.
ръкуване и имидж
Ако за персонажи като Путин, Борисов е характерно д а употребяват доминиращо ръкостискане (или като цяло да избягват тактилни контакти освен потупване) – малко или повече, това се очаква от тях, заради цялостният им имидж на хора от сигурността, занимаващи се със спорт
ръкостискане и имидж
то за персонажи като Елцин и Берлускони, доминацията е трансформирана в особена хипер-сърдечност, която е свръхтактилна и преминава на моменти в комедийност.
От друга страна това, че ръката на единият е в поза на доминиращо положение не означава, че непременно той доминира. Буш умело и многократно използва „техниката” придърпване, създавайки по този начин усещането за притежание – другият е „от мойте хора”.
Буш и ръкостискането
маниерът Буш
и този е от мойте
маниерът Райс
Кондолиза Райс слабо се интересува от битието на негрите през Викторианската епоха, но по викториански маниер твърде умело комбинира подаването на ръка „като за целувка” с доминантно ръкостискане. Естествено мъжете се „връзват” (дори и при нея).
Отново Райс
Следващата снимка съм я именувал „тука има, тука нема” като израз на правилото: освен да се ръкуваш правилно, дай индикация с тялото си с кого точно смяташ да се ръкуваш, особено, ако сте повече.
ръкостискане и движение на тялото
Тази снимка показва, че може да се създава доминация при ръкостискане и тогава, когато единият от участниците стои върху подиум.
ръкостискане подиум
Други измерения на пространственото разположение при ръкостискането:
- Този, който е седнал доминира този, който е прав (освен, ако последния не е положил „бащински” ръка върху рамото му).
- Този, който е седнал с кръстосани крака, доминира този, който е седнал „правилно”, когато се ръкостискат седящи (NB! по принцип не трябва да се ръкуват седящи).
- Не се ръкостиска през маса. Когато все пак това се прави (примерно по време на преговори) това означава, че е приключен етап от преговорите, но не и целите преговори.
И още няколко правила в заключение:
- При среща между мъж и жена, жената подава ръка.
- При среща между възрастен и млад човек, подава ръка възрастният.
- При среща между началник и подчинен, началникът подава ръка.
Принципът е този: Подава ръка този, който е по-високопоставен. Изключение: Винаги, когато има домакин и гост, домакинът води (подава ръка, върви първи и т.н.).
автор: д-р Георги Петков
