Известно е, че дори опитните презентатори изпитват притеснение преди и по време на презентацията. Презентатори, които нямат опит да говорят пред публика, също се притесняват, особено при първите им изяви. Теизпадат в състояние, което е близко до това, което се нарича сценична треска при актьорите, които преди да излязат на сцената или преди да застанат пред камерата, чувстват страх, напрежение, неувереност, те се вълнуват от това, което се опитват да изиграят. Смята се, че според едно от правилата, за да се преодолее безпокойството и за да формират у себе си увереност, презентаторите трябва да се подготвят. Тази подготовка е на различни нива. В книгата „Бизнес комуникации” се дават съвети за „Справяне със сценична треска” (Бизнес комуникация 2004: 142-143). Ето и някои от тях:
- Предвиждайте въпроси и възражения и подгответе солидни отговори.
- Опознайте аудиторията си…
- Прилагайте дихателни техники или правете разпускащи упражнения, за да намалите стреса.
- Спрете да мислите за себе си и за това как изглеждате в очите на аудиторията. Пренасочете мислите си към хората срещу вас и върху това, как бихте могли да им помогнете чрез вашата история.
- Приемете нервността си като нещо естествено…
- Ако всичко това не върши никаква работа и започнете да изтървате конците, изберете си приятно лице от публиката и говорете на този човек.
В сборника „Успешните презентации” също са включени материали, които третират въпроси, свързани с преодоляването на сценичната треска и страх (Успешните презентации 2004: 53-61). Майк Гренби озаглавява статията си „Шест начина да преодолеете страха от говорене пред публика” и ги представя. Едни от тях са „поезия върху маса”, „весела/тъжна песничка”, „симулативен дебат”, изпяване на „честит рожден ден”, „три начина на изказване”. При „поезия върху маса” се четат или рецитират стихове, не по дълги от 4 стиха. При този случай целта е учасникът (или участниците) да се освободят от бремето на подготовка на собствения си материал, а самото упражнение помага да се постигне освобождаване от напрежението. При техниката „весела/тъжна песен” една и съща детска песничка се изпява „най-напред с преувеличен хумор, а след това с пеувеличена скръб”, а целта е да се разтегли емоционалният праг, което от една страна води до отпускане, а от друга придава по голяма обаятелност. При „три начина на изказване” едно и също изречение се повтаря най-напред с гневен тон, след това с озадачен и накрая с прекалено учтив.
Автотренингите, чрез които се постига самоконтрол върху емоциите и се създава чувство на увереност и спокойствие, също помагат. На занимания с йога, релаксация, медитация се дават съвети относно това как всеки може да преодолее външното напрежение, за да се освободи от съмненията. Вдишването на въздух, който изпълва гръдния кош на говорещия, му помага да се успокои и в същото време да може да изговаря отчетливо и вълнуващо думите и изреченията, да не се уморява. Визуализацията на красиви приводни картини, морското дъно, гледането на аквариум, слушането на приятна музика също са техники, които помагат на презентатора да се успокои преди да влезе в залата.
Подготовката на говорния апарат също има важно значение. Упражненията за загряване, гимнастика на мускулите на устните, на устната кухина са полезни и необходими дори при опитните. Необходимо е да се знае, че не бива да се разглеждат изолирано подготовката на гръдния кош и устната кухина. Еднакво полезно и необходимо е да се изпълнят с въздух белите дробове. Експертите съветват да се пие чай и да не с еприбягва до алкохол или медикаменти, които повлияват за намаляване на нервното напрежение. Неприятни и нежелани резултати от употребата на някои медикаменти могат да бъдат забавените реакции и жестове. Следователно за презентатора е важно да следва принципът за поддържане на добра кондиция…

