- речите на Президента за Нова година
Какъв е смисълът на обръщението на президента на Нова година? Политическа реч ли е това или тържествено слово? Каква е структурата на тези празнични речи? Какви изводи можем да си направим от гледна точка на реториката. Това са някои от въпросите разгледани в тази статия. /д-р Георги Петков/
1. Политически речи и тържествени речи – едно и също ли са?
Политическите речи по време на празници са любопитен феномен от гледна точка на реториката, тъй като обединяват две основни функции на речта, а именно тържествената, чиято цел е ритуалното честване на важно събитие и политическата, чиято цел, поне формално, е да се дискутират въпроси свързани с общественото благо. Същевременно политическата и тържествената реч са до голяма степен трудни за обединяване, тъй като възхвалата, която е основна функция на тържественото слово, не е аргумент за сериозен политически диалог. Както и обратното. Когато тържественото честване на дадено събитие се превърне в арена на политически борби, то тогава се губи самото преживяване за празник, тъй като празничната атмосфера се създава от символното честване и възпроизвеждането на традициите, а не от политическите дебати. С това не искам да кажа, че политиците не трябва да правят празнични приветствия, а че не бива да очакваме сериозни политически изявления по време на празнични тържества, включително и на националните празници.
2. Защо се четат политически речи по време на празници
Много хора остават с впечатлението, че политическите речи по време на празници са твърде формализирани и пълни с безсъдържателни клишета, че „всички говорят едно и също и не казват нищо”. Това е така. Все пак за това съществуват определени причини. Най-важната от тях е, че празниците – като изключим определен тип политически и идеологически празници – не се съизмерват с дейността на определена партия, а се честват от всички хора (или от всички българи, или от всички лекари и т.н.). Да вземем на фокус националните празници. Ценностите, които стават основа за празничното приветствие, засягат именно цялото общество. Тъкмо това създава усещане за униформност и клишираност. Такива „клиширани” теми се оказват: благополучие за семейството, кариера за младите, грижа за слабите, бедните и безработните, икономическите, културните и (не на последно място) спортните успехи, които създават национална гордост. Така целта на политическите речи по време празници е двойна: От една страна, доколкото са тържествени, речите трябва да пресъздават и честват ценностите, характерни за специфичния празник. От друга страна, доколкото съдържат политическо послание и се произнасят от лица, ангажирани с управлението на страната, то тези речи поставят споменатите ценности като цели пред управлението, създавайки по този начин позитивен имидж за политика, който ги произнася.
3. Речите на Президента на Нова година
Ще взема за пример приветствията на президента Георги Първанов по случай честването на Нова година. Ако внимателно разгледаме вариантите от различните години, става очевидна следната обща за всички приветствия структура: Приветствие – към семейството, към всички без значение на етнос и религия, към сънародниците зад граница; Пожелания – за повече работа и по-добър живот; Похвали – за икономиката, културата, спорта и науката; Състрадание – „Българската коледа” (при Първанов това е емблема на темата за бедните и беззащитните). Същите теми могат да се открият и при Петър Стоянов, Желю Желев, Тодор Живков, Георги Димитров с леки стилистични изменения, характерни за контекста на времето. Ето и по конкретен пример: През 1945 г. Георги Димитров посочва: „България ще намери своето подобаващо место в семейството на свободните демократични нации”. През 1987 г. Тодор Живков говори, че сега е „велик исторически шанс за всички нас и трябва да превърнем историческия шанс в реални дела”. През 1998 г. Петър Стоянов благодари на българите, че „помогнахте да видим страната ни в перспективата на новия век”. През 2006 г. Георги Първанов обявява, че „2007-а година е българският звезден миг. Миг, в който ще прелистим не просто поредната година в нашия календар, а ще преминем една граница, един исторически вододел. От утре ние влизаме в Европейския съюз с нашия език и азбука”. Според мен тези думи не трябва като политически изказвания, а като тържествени пожелания, които обаче носят политическо послание към народа, а именно, че управляващите най-ясно виждат и сигурно знаят посоката, в която трябва да се развива държавата, за да бъдат преодолени социалните проблеми на макро и на микро ниво. Спокойно можем да наречем това реторически трик.
4. Въздействащи ли са тържествените политически речи върху хората?
Мисля, че отговорът на този въпрос е кратък. Ще стигне едновременно лесно и никак. Лесно, защото, въпреки че хората изразяват досада от това да слушат всяка година приветствието на Президента за Нова година, все пак то се е превърнало в традиция, с която те трудно ще се разделят, тъй като традициите създават идентичност, която именно бива чествана на празници. Една добре направена и добре представена реч на празник може да създаде огромни симпатии към този политик, който я произнася. От друга страна, ако политиците продължават да се опитват да решават политическите си проблеми, чрез емоционални изказвания като похвали и порицания – в това число клюки, интриги, нападки, обиди или пък с прослава, хвалене, приветствия и състрадание, то те могат да спечелят моментно харесване или нехаресване, но в никакъв случай дългосрочно доверие.
Все пак смятам за необходимо да се правят политически послания при празнични речи, тъй като това, което се чества като традиция не е нещо останало назад в миналото, а засяга бъдещото развитие на страната.
5. Как една празнична политическа реч може да бъде направена по-добре?
Едно от съществените неща е следното: ценностите, които биват представяни, трябва да бъдат снабдени с подходящи примери. Впрочем подобен ход, често се прави в приветствията на Президента за Нова година. Избират се конкретни примери, които са от голямо обществено значение или с голям медиен интерес, които конкретизират някои от ценностите (съпричастност, състрадание, национална принадлежност и т.н.): медицинските сестри в Либия, „Българската коледа” (Г.Първанов); загиналите в Ирак, 11-ти септември (П. Стоянов). Друг похват е използването символи, които са типични за празника – например за Нова година символи, характеризиращи семейния уют (елхата, подаръците, трапезата, чашата вино). Полезно е също използването на метафори, тъй като метафората създава възможност чрез познати и подръчни качества да се представят по-абстрактни идеи, например: „Голяма политика не може да се прави и големи цели не могат да се постигат, ако не държим сметка за дребните наглед неща, в които се препъваме всеки ден и които ни се струват незабележимо малки в сравнение с големите цели, които си поставяме. Всички ние имаме готов съвет за това как да се оправи България, но снега пред собствената си врата все забравяме да почистим” (П. Стоянов). Разбира се използването на неполитически авторитети за политически изказвания е особено полезно що се отнася именно до тържествените речи, както в този пример: „Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки.” (Г. Първанов).
Като цяло политическите речи по време на празници трябва да се стремят да създават симпатия в аудиторията към този, който говори и същевременно да се внимава да не се променя традиционализма и символиката на самия празник. Тъкмо в подмяната на символите на празниците най-ясно се откриват опитите за идеологизиране или подмяна на съществуващата идеологията с нова.
