контактът с поглед
Най-важното правило за успешна комуникация с поглед по време на презентация е: Погледът трябва да бъде контролиран, за да не допускаме разпиляване на общуването. Как става това? Разпиляването на погледа се случва по различен начин при общуването с един събеседник и при общуването с голяма аудитория.
А) Голяма аудитория: Погледът се разпилява, когато говорещият поглежда нагоре (към тавана) или надолу (към земята), както и на страни (най-често през прозорците). Допустимо е това да се прави само тогава, когато искаме да направим акцент или когато (умишлено) искаме да разрушим контакта с аудиторията.
Погледът следва да е насочен към аудиторията, но в този случай не бива да се избират фаворити (да се избира някой конкретен човек, който е удобен за комуникация; или е по-малко стресиращ). За да се избегне това избирателно общуване, погледът трябва да бъде движен системно, като последователно да обхожда аудиторията, например в някаква геометрична фигура (квадрат, кръг). Обхождането с поглед не означава, че погледът трябва да „шари”. Нужно е внимателно и последователно предвижване, за да може по този начин да се отдели достатъчно количество внимание на всички в аудиторията.
Б) Общуването „фейс-ту-фейс”: Отново е важно да не се разпилява погледът, което се случва тогава, когато (най-често за скриване на емоцията) погледът бива насочван в страни или през рамото на събеседника, или в земята и т.н.
Уместно е да гледаме събеседника в очите, но тъй като това твърде силно заостря общуването, се препоръчва контактът очи-в-очи да се допълва с поглед: или в брадичката на събеседника (този контакт рядко се улавя като различен от погледа в очите, но няма остротата на общуването очи в очи), или в челото на събеседника. Добре е да се избягват т.нар „обработваеми зони на лицето”. Трябва да внимаваме в коя зона на лицето поглеждаме събеседника, тъй като места, които се обработват (грим, почистване т.н.) са притеснителни за нашия събеседник.
