Mental Architects – Alternative Rock Music – Top Alternative Rock Artists
Posted in Alternative Rock Music Tagged Mental Architects, Top Alternative Rock Artists Leave a comment
Детето и психоанализата – Дни на Франсоаз Долто в България
Между 11-13 май, 2012 г. ще се състоят Дни на Франсоаз Долто в България “Детето и психоанализата” с участието на водещи френски психоаналитици – Мириам Сежер, Жан-Пиер Уинтер, Клод Шодер, Анемари Хамад, Назир Хамад и Георги Кацаров.
Франсоаз Долто в България “Детето и психоанализата”
На 11 май, 17 ч., СУ “Св. Климент Охридски” 65 ауд., Ректорат ще се проведе открита лекция, на която участниците ще могат да видят филм за идеите на Франсоаз Долто, да чуят кратки експозета на лекторите и да зададат своите въпроси след представяне на книгите на Ф. Долто „Когато се появи детето“ и на Мириам Сежер “Думи, за да се родиш. Психоанализата в родилния дом”.
В дните 12-13 май в работните ателиета “Долто и перинаталността“,“Долто и образованието“, “Долто и превенцията“, специалисти, родители и студенти ще чуят експозета на теми като: “Психоанализата в майчинството”, “Ранната социализация и приемните места през идеите на Долто“, “Долто и вината”, “Една психоаналитична гледна точка върху ранната социализация”, “Зелената къща – една иновативна структура” и “Психоанализа извън рамките на кабинета”.
Ще се обсъждат случаи от практиката и всеки участник ще има възможност да зададе своите въпроси.
Заповядайте!
Събитието се организира от Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” и “Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Света София”
За повече информация:
доц. д-р Моника Богданова
Моб:. 0887 372184 ,
Posted in психоанализа, психология Tagged детска психология, психоанализа, Франсоаз Долто Leave a comment
Симулативна игра за обучения по комуникативни умения
симулативни игри
В последващата статия ще представя накратко една симулативна игра, която често прилагам по време на тренинги и обучения по комуникативни умения. По мои впечатления тази игра е много успешна що се отнася до това да се демонстрират особеностите на запомняне при еднопосочната комуникация. Казано накратко играта дава сериозен материал за размисъл относно процеса на възприятие при представянето на уроци, доклади, речи, презентации, инструкции и други вариации на монологичната реч.
За удобство на специалистите, за които тази игра би била инструментално полезна, в началото на статията ще бъдат представени основните правила на играта, както и обичайният ход на случване. Това представяне следва да е ясно, нормативно и лишено от интерпретация с цел да се избегне стесняване на периметъра от рефлексии и приложимост.
Във втората част на статията – за читателят, който би имал интерес към споделяне на опит – ще предложа своето тълкуване на играта в няколко посоки: а) Анализ на особеностите на възприятието: спецификите на запомняне на твърдения и примери; б) Писане на речи и техники за убеждаване на аудиторията; в) Техники за спийч.мейкинг.
Тази игра за пръв път видях изпълнена от доц. д-р Веселин Дафов, по време на тренинг обучение по комуникативни умения във връзка с умението за управляване на конфликти и повишаване на успешната комуникация (т.нар. Аз-комуникат). За тази посока на тълкуване препращам към неговия сайт: Онтоидея http://ontoidea.com/ Искрени благодарности!
В преподавателската ми практика играта е изпробвана многократно в обучението по комуникативни умения и аргументирана комуникация на студенти от: СУ „Св. Климент Охридски”, МВБУ „Ботевград”, М3Колидж и ученици от Национална школа по мениджмънт, 9-та Френска езикова гимназия и Национална финансово стопанска гимназия.
ПРАВИЛА НА ИГРАТА:
- 1. В играта участват 5 човека + водещият обучението + аудиторията.
- 2. На 5-тимата участници бива обяснено пред аудиторията, че ще бъде прочетен един кратък текст от 4 или 5 изречения (добре е тези изречения да са дълги). Водещият обяснява, че тези 4 или 5 изречения са съвсем кратка информация, която участниците би следвало да могат да запомнят. Те трябва да запомнят информацията такава, каквато са я чули, без да я променят.
- 3. Участниците трябва да запомнят буквално каквото са чули, така както са го чули, а не да преразказват по смисъл. (Може да се припомни, че свидетелят на един съдебен процес е призоваван да разкаже точно каквото е чул, както го е чул и не е желателно да се опитва да тълкува. Същото важи за инструкциите по време на оперативка, които работниците трябва да спазват).
- 4. Участниците биват помолени да излязат от помещението, в което се провежда обучението (на достатъчно разстояние, за да не чуват какво се случва в стаята), и да се договорят помежду си кой от тях ще е 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти.
- 5. Участниците биват викани в стаята един след друг. Водещият чете първоначално текст пред първия участник (другите чакат отвън). След това бива извикан вторият участник. Първият участник разказва пред втория това, което е чул и запомнил от текста. След като свърши разказа си, той бива помолен да седне сред публиката. След това бива викан третият участник. Вторият участник разказва на третия това, което е запомнил от разказа на първия. По същият начин след това бива викани четвъртият (третият разказва на четвъртият) и накрая петият участник. Петият участник (след леко разсейване от страна на водещия) разказва окончателния разказ пред аудиторията.
- 6. Важно е много ясно (ако се наложи неколкократно) на участниците да бъде обяснено, че трябва да запомнят и преразкажат буквално каквото са чули и както са го чули. Играта напомня на популярната игра ‘развален телефон’ и за това е важно да се обясни, че целта е не да се развали телефонът, а да се опитаме да видим дали е възможно една информация да бъде предадена точно.
- 7. Участниците нямат право да задават уточняващи въпроси. Комуникацията е еднопосочна (както когато ставаме свидетели на случайно събитие, за което после разказваме).
- 8. Публиката бива инструктирана да не говори, тъй като всяка една изпусната дума обърква този, който се стреми да запомни разказа. Публиката има право да се смее, но не и да говори с думи.
- 9. След като участниците напуснат стаята, публиката бива помолена да следи и да записва какво се случва с информацията: дали информацията се съкращава, удължава, променя; какво се помни най-вече и какво най-вече се забравя и т.н. – След края на играта публиката участва в анализа.
- 10. След като играта приключи, водещият отново изчита първоначалния текст, за да може всички, включително и участниците, които са били извън стаята, да чуят целия текст.
тийм билдинг
ХОД НА ИГРАТА:
Най-често играта протича за около 15-20 минути. Също толкова време протича и анализът. Това прави играта удачна за прилагане в един модул от около 45 минути по време на тренинг или я прави подходяща за един учебен час. Възможно е участниците да са 4 или 6 – но повече от 6 човека са твърде много, тъй като загубата на информация става значителна, докато по-малко от 4 човека не позволяват на аудиторията да участва успешно в анализа, понеже играта приключва много бързо.
Най-често срещаните проблеми в хода на протичане са: участниците се опитват да преразказват „по смисъл” – това не трябва да се позволява, освен, ако не е крайно наложително (в краен случай и след направени опити може участникът да разказва по смисъл). Важно е водещият (след като приключи с изчитането на текста) да поощри първият участник, който слуша целия първоначален текст и изпитва затруднение със запомнянето. Ако първият участник се откаже да разказва твърде рано, то играта пропада. Трябва водещият да е търпелив с първия участник и да го изчаква. Той ще се сети за достатъчно голямо количество текст. 2-РИ ВАРИАНТ НА ИГРАТА: Класическият вариант на играта е да се прочете написан текст. По причини, които ще бъдат анализирани по-долу, писаният текст затруднява участниците и те възразяват, че е по-лесно да се запомни реална история, отколкото писан текст. Вторият вариант на играта се прави именно с разказана история. Важно е човекът, който пръв ще разказва историята, да бъде изключително наясно с нейния ход и обстоятелства, за да може да я повтори в края на играта отново същата. Ако при първия вариант на играта тенденцията е първоначалният текст да се съкращава, то при втория вариант информацията бива разширявана и преизмисляна. Трябва да се има предвид, че така се увеличава продължителността (учебният час). Важно е при този 2-ри вариант, никой от останалите участници да не е бил пряк или косвен свидетел на историята, която ще се разказва. Информацията трябва да е нова, за да е еднопосочна.
ролеви игри
ОБОБЩЕНИЕ:
Анализът, който предлагам ще бъде предшестван от условно обобщение на някои факти, които индуктивно съм установил в повтаряемостта на този тренинг:
- 1. Класически вариант (Вариант 1 на играта):
- Информацията се съкращава. Информация от един абзац бива съкращавана на половина още от първия участник, като до края на играта остава едно просто изречение.
- Помни се най-вече началото. Помнят се имена, години и изрази, но само в началото.
- Когато се запомни информация от средата или края на текста, то тя е с материя, близка до съзнанието или културата на слушателя.
- Помнят се клиширани фрази или такива, за които слушателят е чувал често.
- Когато на слушателят се натрапи някакъв визуален знак (например като се покажат три пръста при споменаването на израз от типа „трима души”), той е по-склонен да запомни информацията.
- Разказът се съкращава, но същевременно се променя, като смисълът на изтърваната фабула се реконструира на база на запомненото – създава се нова фабула. Много често, дори след като чуе целият текст отново, слушателят продължава да помни ‘своята версия’ и да нагласява оригинала по нея.
- Най-често се съкращават описанията/прилагателните, особено тези, отразяващи чужди емоции. (същото важи за наречията, отглаголните съществителни и като цяло за орнаментите на художествента словестност).
- Съкращават се и не се помнят дълги думи.
- Съкращават се и не се помнят дати, години и имена, освен тези, които са в началото.
- Помнят се места (или държави), но в хода на текста, след като бъде изгубена фабулата, те придобиват различни значения и т.н.
- В хода на преразказването текстът става все по-абстрактен.
- 2. Вариант 2 на играта:
- Информацията не се съкращава и дори често се удължава.
- Помни се целият разказ по смисъл, но в него се променят: лицата, местата, времето, действията, причините и целите.
- Разказът се предава като фабула, но с различни обстоятелства, които се преизмислят от слушателя на база на неговия личен опит.
- Тъй като слушателят „помни” разказаното на основата на личния си опит, той не съкращава прилагателни и описания, нито имена, дати или пък дълги думи. Напротив, той проявява склонност да добавя нови думи и изрази и да насища с чувства разказа, както го е почувствал от разказващия.
АНАЛИЗ – ЧАСТ 1
За разликата между писан текст и реална история.
И така, бих желал да започна анализa си с една констатация, за различието между написан текст и разказана реална история. Писаният текст, дори да отразява реално да случила се история, все пак представлява последователно подредени думи, които са организирани в причинно следствени логически и семантични връзки. Всяка дума следва от предходната дума, влияе се и се съгласува с нея. Когато се преразказва текст, стремежът е да се пресъздаде тази последователност от подредени думи. Когато се преразказва реална история, обект на пресъздаване е съвсем различна реалност. Ще си послужа с пример:
Пресъздавайки нечии думи, например от онзи поет: „Той тръгва от градинската врата и пътува към Енрид”, аз бих могъл да си представя в действителност пътят в полето, който от дома ми продължава през нивите към хоризонта, връщайки ме на спомените от детството. Но в действителност мисълта ми се напряга да си спомни и произнесе точните думи на автора. Въпреки, че текстът ми е харесал заради възможността си да отключва реална история, пресъздавайки го, аз се напрягам да си спомня точната лексикална подредба на фразите. Мисълта ми търси и следва пътя на фабулата, но ако изтърва последователността на фразите, рискувам да изгубя или да променя самата фабула. Дори реферативното изложение на даден текст се нуждае от логическата последователност на местата в него, които препращат едно към друго. Преразказът на текста е преразказ на логическата последователност на думите в него. Смисълът или безсмислието на текста, зависи от запазването на тази последователност.
Съвсем различно е, когато разказвам реална история. Най-напред моят обект, а именно случващото се, е изпълнено с множество разнообразни действия. Разказвайки за пътят в полето, аз ще имам пред съзнанието си кацналите на дървото птици, може би гугутки (много хора в София не са виждали тази птица), особената топлина на слънцето, шумът на гората, онази река, зелената ми блуза, усмивката на майка ми (моята, не вашата) и разбира се нещо, което се случва и за което ви разказвам. Всъщност случват се много неща с много логически, алогични и митологични връзки. Случва се и „казаното без връзка”[1] – например „котка” (винаги отнякъде се появява котка), която си е там и ми влияе. Да се върна внезапно назад в историята, която разказвам и да добавя нещо, за да я обогатя или пък да вмъкна мета-история (от друг ден или от преди години) не е непоследователност. Напротив. Моят обект – действително случващото се – ми разкрива едновременно множество несъгласуващи се последователности, които са дори безкрайно на брой. Това което го обединява и им придава характер на логически последователен разказ съм Аз, който преживявам и споделям историята. Наистина аз съм споделил, че ще разкажа точно определена история (т.е. последователност от действия), но започвайки разказа, за мен имат значение точните обстоятелства, а не точните думи…
(продължение – скоро…)
[1] Аристотел отбелязва разликата между „казано с връзка” – както „конят бяга”, „човекът побеждава” и „казано без връзка” – както „кон” и ‘човек”. И двата типа реалности са обект на познание, но казаното с връзка е включено в процес на разсъждение.
Августин
————————————————————–
Ръкостискането като елемент на бизнес комуникацията
Ръкостискането е един от най-важните елементи на бизнес общуването и невербалната комуникация.
Въпреки множеството интеркултурни различия е необходимо да се знаят няколко важни правила.
Правилата за ръкостискане се извеждат от най-често допусканите грешки като в практиката са се обособили четири типа ‘неправилно ръкостискане’, наречени: а) доминантно ръкостискане, б) ефект „торнадо“ в) ефект „умряла риба“ и г) ефект „ръкавица“
правилно ръкостискане
На първата снимка е показан правилният начин на ръкостискане. Важно е да се знае, че въпреки желанието да демонстрираме нашата сърдечност или социалната си позиция, силното стискане на ръката е неправилен подход. Силното стискане – освен, че е неприятно за другия – изразява или нашата несигурност, или показва желанието ни да доминираме. Първото отпраща към т.нар. „ефект умряла риба“, а второто към „доминантно ръкостискане“ – които ще бъдат разгледани по-долу.
неправилно ръкуване
И така, при правилното ръкостискане трябва да внимаваме да не държим ръката на другия като пистолет и също така да не обгръщаме прекалено неговата ръка така, че да докосваме неговата китка. Ръкуваме се с дясна ръка. Силата на ръкостискане е умерена. При ръкуването е прието да погледнем другия в очите за кратко.
Неправилно ръкостискане:
И така, най-често срещаните типове неправилно ръкостискане са:
доминантно
Доминантно ръкостискане. При доминантното ръкостискане захождането към ръката на другия се прави по такъв начин, че ние предварително затискаме отгоре неговата ръка. Много често, за да противодейства на този подход другият поставя своята лява ръка като затиска нашата дясна. Понякога за да избегне доминацията може да постави ръката си рамото това са жестове на ответна доминация.
доминантно
При подобни игри на доминация е възможно да се получат неловки квазисърдечни прегръдки, както на представената снимка на Буш и Путин. Понякога, както в представения случай, биват комбинирани доминантното ръкостискане и ефектът „ръкавица“ като „игра“ между сърдечност и доминация. Това е особено често срещано явление между политици по време на т.нар. „парадни снимки“, които показват политически позиции пред медиите. Доминантното ръкостискане е грешка, допускана по-често от мъжете.
ръкуване "торнадо"
Ефектът „торнадо“: наречен е така, заради завъртането, което единият прави на другия при ръкуването. Обикновено този ефект се получава след правилно ръкостискане, когато едното лице иска да изрази явно своята доминация. Ответните действия са както при доминантното ръкостискане. Ако доминантното ръкостискане се прави много честно несъзнателно и се дължи на характера на личността, то „торнадото“ е израз на съзнателна доминация.
"умряла риба"
Ефектът „умряла риба“. Това ръкостискане е много често срещано и изразява нерешителност и плахост или нежелание и омраза (понякога е възможно да изразява и надменно отношение). Най-често все пак изразява нерешителност и също така най-често се употребява от жени. При типичната „умряла риба“ ръката се подава толкова отпуснато, че чувството е за отсъствие на костна структура. Този ефект се получава понякога и когато (при жени) ръката бива подавана към другия по викториански образец като за целувка. Тъй като ответното движение не е референтно подадената ръка преминава или в „умряла риба“ или в „доминантно ръкостискане“.
ръкавица
„Ефектът ръкавица“ – когато единият обхваща с двете си ръце ръката на другия. Това ръкостискане би могло да изразява особено сърдечен поздрав. В бизнес комуникацията обаче трябва да сме особено внимателни към твърде явно демонстрираните персонални чувства. Много често това ръкостискане изразява скрита манипулация. Понякога това ръкостискане предизвиква спонтанно лек поклон, с което пък би могло да се изрази подчинена позиция.
ръкостискане ръкавица
Съществуват множество други правила и грешки, за които ще бъде писано в друг пост. Интересно е да се отбележат ефекти при ръкуването като „придърпване“ – тогава когато (независимо от типа ръкостискане) единият издърпва ръката на другия; ръкостискането само с пръсти, както и правилата за ръкостискане между няколко лица и т.н.
Подготовка за презентация
успешна презентация
Подготовката за презентация е изключително важен етап. За да бъде успешно представянето, преди да започне то, е необходимо да се извърши подготовка на няколко нива, а именно: психологическо, съдържателно, структурно и техническо. Статията „Подготовка за презентация“е част от моята книга „Как да презентираме успешно” (София, ИК „Кота”, 2007) и е посветен на въпроса: Как да се подготвим за презентация?
(доц д-р И. Мавродиева)
Презентации – контрол на времето
- времето за презентация
С настоящата статия Времето при презентация започват серия от публикации, посветени на техники за презентиране и методи за работа с презентации. Темите са четени през периода 2007-2011г. като лекции по „Презентационни умения”, „Спийчмейкинг”, „Аргументирана комуникация” и „Теория на преговорите” към ЦОУ на СУ „Св. Климент Охридски” и „M3-College” ( д-р Г. Петков)
- времето за презентация
